автор: marrrinka85

Защо не мога да съм по-добра то теб?
Защо не мога да стопявам твоя лед?
А колко силно искам да те променя
да бъдеш като мен и по-добър.

Харесвам образа ти, тялото, очите
безмълвно да лежиш до мен обичам.
Опитам ли се да ти кажа - безнадеждно
отлитат думите ми по море безбрежно.

До мен стоиш като изваяна от мрамор
красива статуя на Аполон
желаеш ме, желая те и само
това пресича нашия живот.

Вървя по своят път и ти по твоя продължаваш
надеждите ни нито аз, нито ти мойте оправдаваш.
И все пак пътищата ни отново се пресичат
дори, когато ни се струва, че всичко губи смисъл.

Не те допълвам сякаш, нито мене ти
понякога еднакъв образ сякаш срещу мен стои.
Понякога един от друг сме уморени,
но продължаваме да сме един до друг споени.

Ще бъдеш мой и аз ще бъда твоя
дори когато се намразим до полуда
за по добър от нас ще си мечтаем,
но знаем, че такъв не съществува.