автор: 1204

Гълъбе, бели ми гълъбе,
белязан с две черни пера!
Ще мога ли аз глъбината
ефирна да я обозра,
когато политне духът ми,
изтръгнат от тленната плът?
Тогава очите разпътни
завинаги сън ще заспят.

Гълъбе, бели ми гълъбе,
не вярвам в небесен Едем!
Боя се - в отвъдното скръб е,
немеят душите в ярем,
бленуват си земните устни,
с които да шепнат слова
молитвени Бог да ги пусне
на живата грешна земя...

Гълъбе, черни ми ангеле!