автор: pandatek

По таз земя сам пълзя -
гол охлюв без къща, жена,
високо навирил рогца
и търсещ свежи листа.
Ям цял ден листа и сера
и никой да ми каже неуспя,
че съм на таз земя,
да бъда стъпкан от тежки крака.
Горката ми майка!

Върнете ме в нейната утроба!!!
Не искам на живота да съм роба!
Искам със него, рамо до рамо и ръка в ръка,
да извършим велики дела.
И ако не успеем,
другарски заедно да паднем.
Той е мой и аз съм негов
Животе, не съм те взел на заем!

Дупка зее, черна и огромна,
в моята душа,
издълба я там една жена.
Ще се справим ли, животе?
Или ще ни стъпчат тежките крака?
И пълзиме ний ръка в ръка
гордо навили рогца.
Любовта ще спаси света!