автор: marrrinka85

Ко ма кучи тъй ухапа
Късну фъф Ниделя
Че риших да седна в мрака
и да ви спудЕля:

Тйъ са чудя и са мая
Откъде да почна
От кой край да ви разпрая
Някой случка сочна

То сакън, ни съм от село
Я съм градско чедо
Ма са чудя де го срещнах
туй мойто говедо!?

Начи вечер кат си доди
Почвам от вратата:
Дан та питам къде оди
Ам хващай метлата!


То ми вика ни са смахвай
- Стопляй ми вичеря.
И от пътя ми са мащай!
И с чипик замеря.

Ай сиктир оттука! – викам
- Отде са намери!
Чи гу храня ни му стига,
Ам ша ми са звери!

Я във банята увлизай
Тука ли си йощи
Санким май ни си са къпал
Триста дни и нощи.

То ми вика: Ши са къпя!
Убу си мириша!
Па ни сеща, чи край него
Санким ни са диша.

Не чи нещу са уплаквам
Ма все й нидуволен
Все за нещо му натяквям
А пък той все болен.

Ма какво да го напрая
Все му са заричам
Зорлем мий да го изтрая
Ма кат го обичам?