автор: qwer_1

Сънищата са голямо нещо...
Всичко се случва в тях
Сънищата раждат надежди!
Прераждания.
Други светове и животи.
Този сън е
посветен на Теб.
В него пак те срещнах,
години
след като те изубих.
Векове,
откакто твоите
крачки
се отдалечиха
по онази сива улица...
и пресече границата
и реалността...
и животът ми тръгна на халост...

Мъчих се да те сънувам.

Колко пъти съм си лягал
и съм искал да си там -
във филма
с хепи енд.

Писал съм и съм плакал със затворени очи.
От страх да не се събудя.
Не броях овце,
броях километри!
Граници...


Снощи те сънувах!
Посрещнах те на една безименна гара.
Среща очаквана
от повече от ... години
Променила си се малко.
По женствена.
Изглежда си оставила момичешкото у себе си
когато си тръгна...

Прегръщаме се.
Малко неловко е
отначало.
Телата ни са се забравили.
А сърцата дали помнят?

Ръка върху ръката ми.
Tопим ледове...

Разхождаме се в тъмнината на залязващия град.
И си говорим за Живота.
Какво нещо е това...

"Знаеш ли, опитвах се да те сънувам - казвам,
И спорадично успявах до един момент. Май порастнах."
"Аз също те сънувах! Хубаво ми беше с теб.
След време спря да идваш в сънищата ми, и по късно,
пак като дойде,
ми беше неудобно.
Мислех си,
че ми се сърдиш..."

Гласът ти гали ухото ми.
Думите се впиват в мен.
Интонацията кара душата ми
да се разбуди,
да кипи...

...И се разхождаме под градските липи.
Прегърнати.
С кратки спирки за по целувка.
Притискаш се в мен.
Почти както едно време.

Сега имаме време.
Не бързам да те изпрятя за някъде...
Автобусите са заспали.

Мое
малко
врабче,

изгубено
момиче...

Сега пак те намерих!
Не искам повече да се събуждам!!
Никога вече!!!