Ако можеше
ЗА ЧОВЕКА
Ако можеше да надникнеш за миг в главата ми,
щеше да прогледнеш
да видиш истинския си облик ,
не този който пречупваш през хилядите си егоистични призми,
а този до който те е страх да се докоснеш ,
от който всяка частица в теб потръпва,
пръска се ,
губи се,
обезмисля се.....
Бягаш .....
бягай...
крий се....
отричай....
Но все някога ще трябва да я припознаеш..
и да приемеш че това си ти (а не измислените герои и жертви в главата ти)
.... през цялото време това си бил ти
...и вече няма да ти се бяга,
няма и да можеш ....
ще се погледнеш отстрани ....
. тогава вече ще се отвратиш,
погнусиш и отречеш от себе си.........
Но дали няма да е прекалено късно за теб!
Не знам!
ЗА ПОЕТА
Ако можеше за миг да срещнеш погледа ми ,
щеше да видиш красотата от възхищението в очите ми!