Провикна се вакъл овчар,
вакъл овчар - млад Гьорги:
- Ой, Недо, Недо, хубава Недо!
Не свеждай, Недо, черни очи,
не спускай, Недо, тежки клепки,
най си вдигни бялото лице,
бялото лице, ясното чело,
ясното чело, витите вежди!
Мен погледни, засмей се!
Засмей се, изгоро, зарадвай ме!
Смехът ти да се разсипе
над мене като росица,
а пък звънът му попие
по моите медни чанове,
та кога си поведа стадото
по гори и по долища,
по близки - далечни пасбища,
смехът ти да ме завива,
смехът ти да ме подслажда!