автор: GINKO_PRIM

Есента не е просто сезон, а межда -
сбъднат блус, под акорди от зрялост
и тъгата по лято, изпрела дъжда
подир лястовица отлетяла.

Есента не е просто един листопад,
тъжен стриптийз над яките корени,
а и време, което се взира назад
или стрък, угарта си преборил.

Есента не е паднал стобор, а харман,
в който вятър от памет вършее -
ямурлук на хайдутин връз плитък геран,
вдъхнал в капка живот, свойте песни.

Есента е хамбар, тежък от благослов,
сбрал на дълги и смутни сезони реколтата.
Есента не е край, не е смърт, а любов
и кипи във кръвта с кехлибара на гроздето...