автор: krasnoludek

Съзерцанието на миналото Аз,
не протече по очаквания начин.
То оказа се потънало в прах,
Аз готова алергично да заплача.

Между "Мен" и "Мен" проникват редове,
тесни и широки, често празни,
но мастилото ми пише страхове,
а графитът очертава ми съблазни.

И така стоим си Прашната и Новата
между нас се киска книга с бели страници
и чертаем с нокти тънки редове,
за да има помежду ни ясни граници.

Границите казват:"Спри до тук!
Можеш само с пропуск да преминеш!"
Но решил ли си веднъж да бъдеш глух,
ставаш също сляп по ред причини.

Прашното и новото ми Аз,
са една ръждясала монета.
Тегне тежестта ми върху тях-
Аз Ромео съм. И Жулиета.