Ех, не плачете,
диви гъски,
не терзайте
обтегнатите струни
в таз душа,
която скита нощем
по пътеките потайни
на диви краища,
с коприва и лоза,
пълзяща по
кипариси унили,
нашепващи за
близка самота,
че падат листи,
тъй, останали без сили
и боси стъпки тънат
в аметистова мъгла.
Заслушана в гласа
на далнината,
дали ще видя длан,
протегната до мен,
със бисерче - роса
от чисто злато,
събрала слънцето на
жарък летен ден?!
Щурците цяла нощ
златинки лято
заплитаха в мелодии- сатен,
да облекат копнежите ми...
Виждам тъмно ято....
Ех, не ридайте, гъски,
съжалете се над мен!