автор: panbal

-Те...те ме закопаха, земляк! Госпожа Елеонова и нейната малка грандоманка с артистичното име Екстра Утерина!
-Чакай, Маестро!Как така!? И ти си го одобрил? Нали знаеш, какво означава този специфичен медицински термин?!
-Зная, разбира се, Редакторе! Всеки средно грамотен човек го знае или поне трябва да го знае!... Е, щом ме питаш, как и защо стана фала, защо отново съм безра-ботен…почерпи още едно и…слушай! Подарявам ти тая шантава история! Можеш да я продадеш на някой жълт вестник. Много е интересна. Като…като талисман, не, като сол ключ за Времето, в което имаме щастието да живеем!...
Сервитьорът ни донесе по още едно питие и Маестрото, с когото случайно се срещнах в кафенето, заговори малко заваляно и несвързано с унесен, разцентрован и мътен поглед, забит в лъскавия квадрат на ъгловата масичка.
-Хм, маестро, казваш, а? К`ъв маестро съм аз, бе? Н`ал ме виждаш… кой седи срещу тебе? Един рошав, брадясал, пропаднал дебеланчо! А бях маестро, знаеш… Композитор, диригент, музикален педагог…Записи в Радиото и Телевизията, ехе-е-е! Затънах в тая безумна история, дето вече половината град я знае… Продадох се аз за едно гергьовско агне. Продадох петолинието си, палката си, пианото си! Ама…на ви демокрация! На ви „Вятъра на промяната”, който издухва всичко социалистическо…
до основи! За всичко е виновен Той…О н я там горе, който ни е монтирал и хранос-милателната система… за ядене и пиене!
Маестрото въздъхна дълбоко и тревожно, вдигна поглед от гланца на масичката, загледа ме разсеяно и продължи:
-Ти си идвал у нас. Ама не знаеш, кой купи целия трети етаж над главата ми, нали?... Пенчо Месаря! Бившият бригадир на кравефермата, братът на бившия партиен секретар! От такива интересчии и мошеници няма да се отървем и в Райската градина на Свети Петър, да го знаеш от мене!...Чакай, ето идвам на темата!...
След като домочадието на Месаря се настани в кооперацията, жена му Елица, някогашната краварка, която веднага се преименувала с по-културното си, градско име Елеонора, ни шашна с неизчерпаемата си енергия да пита и разпитва, да звъни по никое време по вратите, да разкарва кучето си и златните си бижута по целия квартал, да споделя идеи за социална активност и всякакъв род благотворителност. Понеже още не си я виждал, ще ти я опиша само с едно изречение: яка, снажна, бабаджанеста жена на средна възраст; лице овално, маркирано с мъжки, рунтави вежди, с мустаката брадавица и силно изпъкнали жабешки очи; с орлов поглед и тежка, слонска стъпка; наперена и войнствена хайдутка, на която само калпака с лъвчето липсва!...
На четвъртия или петия ден - посещение у нас на добра воля. Бях сам, пак се бяхме скарали с жената заради безпаричието и тя си замина с чукалата при майка си. Ухилена, значи, глупашки до уши, госпожа Елеонора, без да попита може ли, удобно ли е и прочие, измънка някакво поздравление и нахълта в коридора с двете си агънца!... Мълчи, ще ти обясня!... Едното - посмутено девойче на около 13-14 години, с видима кукленска красота, и едно натурално, бяло, пухкаво агънце с миловиден поглед на хировимче от черковна икона. В едната си ръка жената стискаше ръчичката на дъщеря си, а в другата държеше повода на агнето. Отпусна се тежко на дивана и на един дъх изрече целта на посещението си, без увод, неудобство и словесни завъртулки.
„Маестро! - прозвуча като тъпанарски туш плътният й, басов глас.- Знаем вече, че си известен и голям човек, ама и ние не сме по-малки! Сигурно си научил, че имаме кланица на село, три градски ресторанта, сладкарница, мини-маркет, акции в десетина фирми и тъй нататък. Решихме с мъжа ми, Касапина, както му викат, и ние да променим живота си, да се омешим с културата и голямото „добрутро” на града. Защото всичко си имаме, слава богу, демокрацията ни направи хора. Но… с две думи казано, нямаме си още известност. Затова съм дошла. Знаем, че си председател на журито за прослушване на млади таланти, дето се рекламира сега по телевизия „Черноморски бряг”. Искаме да се заемеш, като наш уважаван и почитан съсед, с нашето мило и скъпо агънце и да го…”
Прекъснах досадното й лирично въведение, и понеже веднага разбрах, че с та-кава жена нормален разговор не може да се води, преминах на друга вълна. Ударих я на шега и попитах:
-Момент! Извинете, госпожо, но не разбрах, за кое агънце става дума? Защото те и двете са толкова мили, сладки и божествени!
-За дъщеря ми, разбира се! От агне певица става ли?! – сопна ми се неканената гостенка и продължи в същия, завоевателен дух: - Искаме с твоите педагогически и неограничени председателски възможности да я направиш певица и…и звезда на му-зикалното шоу! Тя си има данните. В селския училищен хор е пяла от втори клас, участва редовно в общински конкурси и тържества, награди и отличия има; наскоро беше избрана за Мис „Община”, имаме си и нов роял. Имаме и неограничени възможности да плащаме двойно и тройно за уроци. Какво повече трябва за една бъдеща звезда? Само някой като тебе, комшу, да я поеме и издигне до върха!... А това агънце – и тя погали нежно животинчето, - е аванс, за гергьовския курбан. После ще има и каквото не сте сънували в тази немотия. Аз поемам грижата за хладилника ви.
И така, земляк, както бяхме закъсали… и двамата с жената съкратени… синът студент в София, старите… почти на легло… уж на шега, но увлякох се в играта. Колко му трябва на гладния и жадния да се предаде и продаде! Имах си и железен мотив: „Е добре, госпожо! Така да бъде! На шоу като на шоу!... Защо пък да не омахаме това аг-не!… Този твой Месар, дето за 3-4 години от животновъден бригадир е станал милио-нер, дето кой знае с какви измами и мошеничества е натрупал състояние, той да не е по-умен, по-честен и по-заслужил патриот от мене! Бълха ще го ухапе по дебелия задник!... Пък и момичето, освен явна красавица, ми се видя умно, схватливо и перспективно. Прослушах я веднага, първо акапелно, после и със съпровод на пианото и…и започнах интензивното й обучение… И Марийка, така се казваше младата певица, премина успешно всички изпитания и прослушвания – получи заветния червен билет за последния тур.
Междувременно големият ни хладилник и фризера напращяха от пресни бутове, кайми, и всякакви месища. Появиха се даже диви зайци, фазани, местни и морски деликатеси, които бяхме виждали само на „царски „ трапези в исторически филми. Като кухня-майка започнахме да захранваме и старите, и децата, и фамилиите на брата и сестрата… Госпожа Елеонора, изглежда ми нямаше пълно доверие, или пък за по-сигурно, спечели на ход и двете колежки от журито с какви ли не дребни, но скъпи подаръци, глезотии и вкусотии. В началото го правеше уж тайно, дискретно и деликатно, но шефовете все пак разбраха. И след като подушиха аромата на авантата, вдигнаха пара за Правилника, Морала, Професионализма и прочие, но после и те се присламчиха към импровизираната ни „работна” масичка зад кулисите. И…млъкнаха…
Бързах за делова среща в една редакция, затова се размърдах неспокойно и успях да се вклиня в паузата:
-Моля ти се, маестро, по кратко! Нямам време да изслушам разширения вариант на историята, давай по същество! Кажи как се стигна до големия гаф? Как тази твоя Марийка станала Екстра Утерина!
„Е, не може с две думи! – повиши тон землякът. – Защото всичко в тази история е заплетено и взаимно свързано. Като нотите в петолинието. Като следствие от обстоя-телства и причини, разбираш ли? Демокрацията… бъркотията… раковата болест на духовността… социалното разделение и мизерията… Промяната, земляк, всичко про-мени. Вътре в нас и около нас! Че и на хубавите ни, традиционни имена посегна, стана нещо като „културен възродителен процес”… от нашествието и бума на сапунените сериали, кастинги, шоу-програми, айдели и прочие. Пълната, безконтролната свобода на словото сякаш обезуми това тийнейджърско поколение и някои безпардонни родители като госпожа Елеонора, например, които се втурнаха на всяка цена… на всяка цена!... да правят от децата си музикални звезди…
Дойде една вечер у нас с дъщеря си, весела и превъзбудена, и изплю камъчето още от вратата:
-Маестро, маестро! – заръкомаха с двете си възпълнички ръце госпожата. – Но-ся ти голяма и хубава новина. Снощи ние единодушно решихме, на последния тур, Марийчето да се яви с новото си артистично име! Щото какво е това Марийка? Селско и просто. Всяка трета или четвърта жена у нас се казва Мария… Ето и аз…за да под-хождаме на културата на големия град и аз си смених името. Е, друго е Елица… на дърво, паница, мръсница ми прилича, а съвсем друго…Е-ле-оно-ра, нали? С френски мирис…
-Мамо! – засече я момичето. - „Дъх”, „аромат” се казва! Мирис значи на боб и чесън, на тор или умряла котка да ни мирише!
Жената само се намръщи и пропусна забележката.
-И какво артистично име измислихте? - намесих се внимателно с предчувствие за беда, която няма как да отмине и мене.
-Кажи, кажи го ти, миличка! – подкани я майката, после се отпусна свойски и тежко на канапето като внезапно паднала от небето птица с разперени криле.
Тук трябва да поясня, че от онова мило, кротко и нежно агънце от най-първата ни среща и помен не беше останал. Майката й беше прехвърлила доста непосилна доза самочувствие, борбеност и нахалство от своите неограничени запаси – факт, който напоследък ни създаваше ежедневни проблеми на сцената, в хотела и зад кулисите на шоуто. По време на двата тура Марийчето успя да се скара с почти всички участници, демонстрирайки разкошно благосъстояние, „познания” по всякакви теми и най-вече непоносим характер и скандално държание. Кроткият й „агнешки”, „херувимски” поглед се беше превърнал в настървен поглед на малко зверче, готово всеки миг за скок или свада.
-Аз вече зная, господине – започна с категорична убеденост авторитетното си обяснение момичето, - че артистичното име на хората на изкуството – актьорите, ху-дожниците, писателите, певците - е неразделна част от успеха и кариерата им. Затова тия дни само за това съм мислила и умувала. И най-после, снощи, решихме единодуш-но артистичното ми име от сега нататък да бъде Екстра Утерина!
Когато чух този медицински термин целият изтръпнах, застинах като седнала на стол мумия с облещени очи. Поиска ми се да изкрещя, да ги нахокам и изгоня от апартамента. Но в същия миг сякаш чух ехидния смях на онова опашато дяволче, кое-то ни следва от люлката до гроба и за минута-две се заслушах в думите му:”Давай, Маестро, по-нататък! На шоу като на шоу! Може би това е най-сигурният, най-обществено-полезният начин да я спреш, да я спънеш по пътя към измамната, купена слава и кухата, фалшива почит! Знаеш, че не е чак толкова талантлива, колкото е кра-сива и богата! И двете ти колежки от журито знаят, как я допуснахте до последния тур, нали?...”
-А ти, моето момиче – казах с болезнено въздържане, - знаеш ли, какво означава това…Екстра Утерина? С латиница се изписва ей така…
Разтворих един бележник с треперещи пръсти и го изписах - extra uterine.
-Няма значение как се пише! – повиши тон бъдещата музикална звезда. - Важното е, че звучи оригинално, непознато и благозвучно! Щом има вече на музикалния подиум Екстра Нина, Екстра Джина, Екстра Лина… защо да няма и Екстра Утерина?
Госпожа Елеонора пък допълни семейната картина на кръщението като каза, че заслугата за това „шикозно” артистично име била на майка й, която по цели дни и до полунощ гледала телевизионни сериали. И изведнъж се сетила, че в един от епизодите имало героиня, която докторите наричали Екстра Утерина, та тогава трите жени се хванали за това артистично име…
Тук разказът на Маестрото не само ме шокира, но и окончателно ме разстрои. Защото вече се досещах, защо и как е била декласирана тая Екстра Утерина, за края на историята, която отчасти ми беше позната от градската музикална клюка. Не можах да овладея нервното си възмущение и доста грубичко го апострофирах:
-Е-е-е! Заслужил си тогава напълно уволнението! Било е жестока шега! Защо не си им казал, какво означава това extra uterine? Нито бабата, нито майката, най-малко пък момичето са били длъжни да знаят превода на този специфичен медицински тер-мин! Ами двете ти колежки от журито? И те ли…
Като допиваше третото си питие, Маестрото ме погледна строго, с още по-мътен поглед и подхвърли небрежно с крива усмивка:
„А ти, праведнико, да беше ми се явил тогава през прозореца… като Ангел-хранител, за да ми кажеш тези умни думи!... А, колежките ли?… Разбира се, че знаеха, какво значи термина. Смяха се десетина минути без прекъсване, но изглежда пресните им спомени от разправиите и обидите на Марийчето надделяха над разума и те мъл-чаливо се включиха в играта, наречена между нас – „На шоу като на шоу!” Добре че едната, като щерка на адвокат, излезе по-умна и накара госпожа Елеонора да подпише някаква ръкописна декларация, че въпреки несъгласието на журито, настоявала дъще-ря й да се яви на последния тур с новото си артистично име! Ей в тоя половин лист хартия е сега надеждата ми, че може да има „смекчаващи вината обстоятелства” и да ми платят поне тримесечния хонорар!
-Е хайде – подканих го вече изправен до масичката, - кажи как изглеждаше големия гаф, че трябва да вървя, закъснявам!
-Беше ужасно конфузно - продължи Маестрото, без да помръдне от стола си. - Кресчендо! Най-високата октава на всички инструменти в оркестъра… За беда публи-ката в залата била организирана от няколко патриотични фондации и организации в защита на българското слово, на българската книга, на българщината изобщо… Затова може би, когато водещите, също посветени в играта в последния момент, обявиха: „А сега, дами и господа, ще видите и ще чуете познатата ви любимка Марийка Димитрова с новото си артистично име Екстра Утерина!” - залата заканително онемя. После се размърда, зашушука, а в следващите мигове избухна като бомба… А момичето излезе на сцената както винаги - решително, устремено и наперено - приемайки възгласите за аплодисменти, и чак когато застана пред стойката и пое първите си музикални фрази като че ли разбра, какво ставаше всред публиката. Тропота с ръце и крака, освиркванията, дюдюканята, станаха непоносими. От всички редици се чуваха преплетени, високи гласове:
- „Долууу!...”Уууу!”…”Кога си успяла да забременееш, бе малката?”…”Позор за майката!”…”Позор и за журито!”… „Ос-тав-кааа!”
И в тая обща бъркотия… представи си, на сцената се появява и госпожа Елео-нора. Развихрена, разплакана с размазан грим. И се заканва с юмрук на викащите! Пре-гърна през рамо дъщеря си и я изведе от светлината на прожекторите и от ужасната присъда на публиката и хилядите зрители на кабелната телевизия. Сигурно някой беше успял да й пошепне зад кулисите, какво означава това… артистично име на дъщеря й. А залата… това няма да го забравя, докато съм жив… цялата екзалтирана зала от нео-чакваното шоу, продължаваше да вдига до тавана цветисти обиди и възгласи, закани и проклятия… към журито, организаторите на шоуто и телевизионните шефове! Ужас!
Да, земляк, беше наистина жестоко и безсмислено, както казваш… Но аз и сега продължавам да си мисля и да се раздвоявам: дали пък това… заключително шоу беше чак толкова несправедливо, колкото изглеждаше? Защото между стотиците зрители в залата сигурно е имало тийнейжери на 14-15 години, дето са вече на „ти” с любовта, но не и с патологичните й последствия, които макар и рядко, водят до extra uterine – или приведено на народен език, както знаеш, означава „извън маточна бременност”… Затова се надявам „на смекчаващите вината ми обстоятелства”. И да получа поне част от хонорара си.
А ти, земляк, какво мислиш?