автор: purko59

И този ден
беше излишен.
Без никакво събитие.
Всъщност,
като предишните –
само легенди
и митове.
Без настояще и случка,
без бъдеще
никакво.
Скучно.
Всичко до болка е виждано.
Познато до втръсване.
Като трикове в цирка,
които вече ми омръзнаха.
А аз все още искам да обичам!
Както и мен.
Но не от благоприличие –
от сърце.
Сам съм си виновен.
Истина е.
Не исках да ви трогвам.
Наистина.
Не търся причини у никого.
А вероятно има хиляди изходи.
Но всеки край на тунела
влачи окови след себе си.
За най-смелите,
дръзнали да започнат отново
да сеят.

От мене – толкова!
Продължете нататък
както ви е удобно.
А сега се махайте! –
Всичко ви казах.
Отивам при Бога.