автор: dedenze

Изкуфели и вълнести атоми
се натресоха в дупката черна,
а от там май надничаше нищото
и засмукваше с ярост безмерна.

Лакомията носи ентропия.
Любовта – миг и свръхнова.
Вечността – стара утопия,
сее още, студена отрова.

А сред нищото тебе те има.
Нежни листчета, дъх животворен.
Миг и отново пред зимата,
лъч се яви миротворен.

Казват, че има създател,
правещ от нищото- нещо.
Нужен е явно гадател,
той, да тълкува по- вещо.