Под дъжда двама с теб вървим.
През листата, през гората,
през лунната корона на земята.
Вали.Мълча, а също и ти...
оставяме нашите мокри, кални следи.
Не усещаме студа, злобата у хората,
тъгата дори!
Чуваме само шумният вятър,
бележещ поредните човешки съдби.
Всичко е със захар посипано
всичко около нас блести.
От нежни чувства аз облян
целувам те небрежно,
и с поглед...все така грижливо разпилян,
моля те: Бъди до мен.Не ме оставяй сам.