автор: desert_inrose

...и няма кой да върне вятъра
и пристаните мимолетни
                      на покоя

в пустинята ръка в ръка сме двамата –
тук пътят ми се свързва с твоя

ще стигнем някъде – отново
и не завинаги веднъж
до тук малки бури и метежи преживяхме

с теб успявам да измоля капка дъжд,
без теб това, което двама носим,
би повяхнало

вече няма кой да върне вятъра
и вчерашния пристан на покоя

заедно, ръка в ръка, ще продължим
                      до края ни –
докато преодолеем щастието
                      в зноя му