автор: qhve

Отчаяно пристъпям и се моля,
да има слънце и в твоя ден.
И този връх в небето се забол
и ти сърце, от моето родено.
Душата ми е малко отстъпление,
от правилото, да си жив в света.
В очите твои виждам изумление,
което виждах в своята съдба.
Как да откриеш красота в живота си,
когато красотата в мене изгоря!
С последни сили аз запълвам пропасти,
преди години, в които полетях.
Дано предпазя те от тези горести,
в които аз живях, пълзях, горях!