Ще бъда жива между живите!
Със два фенера бухалът ще ме посрещне,
светулките, понесли свойте факли,
ще спрат на кръстопътя, над сърцето ми,
ще дойдат мравки
и щуро ще засвирят цигуларите
пред дървения кръст на мойто тяло.
Душата ми в искряща мантия –
огромна нощна пеперуда –
ще поведе към дансинга зелен
един печален скакалец. И ще танцуват.
А бавно, в стъпката на валс,
облечени във черни фракове,
в забрава ще се носят майски бръмбари.
От близък клон ще се обади стар кълвач,
почуквайки със дървено бастунче,
две-три врабчета ще пригласят в такт
и ще събудят малкото ми кученце.
И тънконогите комарчета ще скачат,
и кръшно ще въртят крилца,
и тихичко ще бръмкат в мрака
на леките им шпори звънките сърца.
Когато паякът наметне с нежен шал,
потръпваща от студ калинка,
а розови главички в пролетната кал
покажат даже червейчета малки –
тогава празникът ще бъде истински!
Ще спре за миг и оня вечен скитник,
понесъл къщата си върху своя гръб.
Ще приюти една мушица
и после двамата ще продължат.
И сигурна съм – всички кръстове
ще пуснат свойте пеперуди лекокрили –
и бели, и оренжеви, и сини
те ще танцуват като самодиви.
Ще зазвънят зелени овчарските торбички,
очичките си жълти ще отвори лайката,
опити в своя аромат и в огнен ритъм
ще стъпят теменужките напето ...
И ще потръпне виолетово небето.
Тогава ще завършва този празник,
за който знаеше луната само.
И моята душа ще се изкачва към безкрая
по звезден път, осеян с млечни капчици.
А, ти, пазачо на покойници,
недей се тревожи, когато видиш,
че някой е отъпкал високата трева.
Бъди спокоен и знай –
така почива в мир човешката душа!