Сълзите изсъхват сами,
попиват дълбоко у нас.
Замъглени търсят очи
врата от съня във искра.
Нокти забити в плътта
оставят горчиви следи.
С фас прогаряш дланта си,
отново докосваш света.
Усещаш стаята – жажда
и пламъци... тъпо боли.
Стенем пак за топлата плът
гладни за близост, но сами.
Търсим се сластно със устни
а всъщност в страст и лъжи,
себе си търсим в другия,
а телата ни съхнат сами.