автор: Paloma

на Н.

От кладенеца на живота
ведра изваждам, пълни с фрази.
Това затворено пространство
едва ли е самотна общност

от него щом излитат птици,
които пеят в тъмнината
и нейното сърце заспало
събуждат с песните си будни.

От кладенеца на годините
на доводите дърпам впряга
и нищо, че синджирите са здрави -
понякога неволно изтъняват.

Тогава става ясно до прозрачност
във кладенеца на душата ми -
звезди копая посред пладне,
а пък ведрата ми - все празни.

Ще ги напълня утре с птици,
които ниското ще мразят.
За да родя крилати фрази...