Да, нямаме вече черно и бяло -
до болка е всичко тук посивяло,
отдавна море е, животът ни, сиво,
което ни блъска, с вълните си, диво
И слаб пред мощта на вълни милиони,
бавно и сигурно брегът ни се рони,
да се борим накрая ни идва до гуша
и глътва морето, нашата суша,
поглъща ни гладно водата дълбока,
правилата са прости, играта - жестока
И всеки от нас, невярващ поглежда
да зърне, дори и най-малка надежда...
А има надежда - трябва ни само
подкрепа на вярно, приятелско рамо!