автор: mihala

От земята излезе чудовищен дим,
някой каза:- това е вулкан,
а пък друг се затича да срещне любим,
да избави от лютата страст.

Някой тича, а друг се стреми
да отблъсква стрелите отровни,
а живота, прекършен от черния дим,
може днес, за беда, да му свърши.

Где сте вие, прекрасни чада,
на живота безкраен и вечен?
Само някъде дебне беда
без да знае, че ти си потребен.

И стремиш се, мечтаеш, желаеш, гориш,
в светли багри, за своето слънце,
но ще може ли твойто сърце да плени
тази обич, която не свършва.

Днес сърцето е спряло и тихия ден
е поставил на твоето рамо,
малка песен и кроткия, сладък рефрен
от любов, за любов и за младост.