автор: biruni

Щом злата Луна спре да се киска с беззъба уста
и влакът във пет пронизително като сова изписка,
зората разперва криле над нашия остров-мечта
и ражда се слънце във виолетова ризка.

Рибите пеят, думи редят като бисерен фриз,
свири осмоногият рак на маримба от раковини,
миди с черупки потракват и с морския бриз
бавни стъпки прохожда - крак подир крак, утрото синьо.