автор: vicont

Пак кърпя мрежата си стара,
не хванах ни една русалка
а виж, брадата ми покара,
загар получих и... закалка.

Пак моля Посейдон за слука,
а той се прави на разсеян...
и на рибарската ми кука,
присмива се с: „ Поет отвеян”.

Пак искам рибата да хвана,
онази с чудните желания,
но май избързах със тигана,
уви, не става със старания.

Реших тогава... ще я купя!
Ще и платя с живот на заем
и ще престана да се цупя,
ще я отдавам... срещу наем.