автор: REWOLT

Почука се яростно. Скочих, прикрих се с потника и отворих. Насреща ми
се олюляваше хазяйката - лъхаща на алкохол, зла и отчаяна. Нахлу, стъпка ме буквално и се тръшна в стола. Дори не забеляза, че съм гол.
- Дай чаши!
Това бе заповед. Реагирах моментално. Наля и пихме. После още веднъж.
- Мъжете са свине! - каза тя.
Не й противоречих.
- Да му переш, чистиш, готвиш, а той да ти носи фиш за заплата веднъж на три месеца и трипер на всеки шест. Не издържам! Така повече не може! Край! Развод! До тук бяхме!

Наливаше си и пиеше. Като в септична яма изливаше питиетата в гърлото си, но се губеха някъде из кухините, изпаренията им раждаха нови, по-страшни идеи:
- Да взема да го убия ли!?(изтръпнах!) Хм!... Бих го убила, бих - и то с кеф! – тонът на гласа й подгони тръпки по гърба ми. - Но детето!? – изведнъж омекна, разчувства се. - Аз в затвора, тя по интернати!?... Не! Развод! Реших вече!

Избърса сълза и пак си наля.

Към полунощ, когато и втората бутилка свърши, тя си тръгна, залитайки:
- И внимавай! Да не се изпуснеш нещо пред дъщерята, ако я срещнеш! Убивам те после!... Тя е почти на осемнайсет, толкова невинна, чиста…

Хвана перилата в коридора, спря се, помисли малко и пророни:
- А и не искам да я отвращавам от мъжете…Не бива! Не всички са такива...
Не доизказа, затрополи нагоре по стълбите.

С облекчение затворих и се свлякох на леглото. Вратата на гардероба скръцна и оттам се подаде русокоса главица:
- Уф! Изтръпнаха ми краката в тая теснотия! Ама и мама - като седне на чашка и се забравя! Добре, че си замина най-после!

Р. Романов