(... а гласът ми да премине тихо,
като през пустиня!...)
Гадатели на всичкото ми бъдеще,
лечители на всичките ми болести,
елате, гледайте... и ме лекувайте,
каквото искате правете-струвайте,
поискайте ми всякаква заплата,
бръкнете ми в сърцето и в душата,
по всички разни дупки – бъркайте!
Не се страхувайте – дори да сбъркате,
там вече ми е сбъркано... От политиците!
Те бъркат винаги... Брашното – с триците!
И даже – ми ги подмениха... Вече!
Тъй много бъдеще – напразно се изтече!
Тъй мафиотски се изкраде... и продаде!
Народ, объркан и без вяра – се предаде!
Не само хляб му липсва... И – надежда!
Все търси Господ – в Рая да го врежда.
Опита с Цар, ала и там – не случи...
Сега – избра Пъдар... И *лошо* куче!...
Елате, екстрасенси – за наивници,
мечтатели – за своя свещоливница,
строители на новата България
и Победители на комунизма, стария...
Менте-пазители на бащино огнище –
елате!... Няма да ви струва нищо!
Да казвам ли: * и аз съм хлебоед!*?
Различен съм от вас, че съм проклет,
но искам, с всички – да се причестя!
Елате!... Господу помолимся:
Господи, помилуй... Господи, помилуй...
Господи?...
Нали ме знаеш, че съм глухо-ням?
От напън да извикам – спрях да дишам!
И всъщност, мога само да Ти пиша,
a Ти? дочуваш ли ме, Господи?... Не знам...
НЕ ЗНАМ!
Бой..Боев,
2010.09.05