автор: artist

Гмурнах се в твоя живот
като в голяма река
и се понесох
по вълните й тежки.
И се почувствах тъй малка,
и се почувствах тъй лека,
тъй красиво-небрежна,
игрива и нежна
почувствах се аз!
А ти ме придърпа
в здрава прегръдка!
А ти ме прилапа -
водовъртеж безнадежден!
И така тежестта
ме изпълни,
че аз забавих своето плуване,
своето нежно, безбрежно,
наивно и стрелкащо гмуркане.
И така запотъвах,
че рибите чак се опулиха,
че рибите чак от мене отплуваха!
Толкова беше самотно и тъжно,
сложно и дънно
това изживяване!
Тогава разбрах - спасявай се сам!
Няма дъно!
Започва незабавно изплуване!
нагоре, нагоре...
към Светлината-Създател,
по крехките лъчи на слънцето!