(записано почти – дословно...)
или
Монолог на Многострадалната Геновева
(в критическата... )
Съботата ми е ден за всичко –
миене, пране, килими – тупане...
Може да изглежда неприлично,
но ми писна – да я духам супата!
На Глигор не духам – той издухан...
Като пуяк, но скопен – се фръцка;
със тупалката ми иде да го бухам;
с тъпото на ножа – да го клъцкам!...
Тъй ми е омразна тая къща
то, да беше къща – ми панелка...
От тапетите ми се повръща!
А Глигор се фръцка – по фланелка...
Викам му – поне сложи си гащи –
писна ми от дърти карантии...
Той – налита!... Че катo го сгащих!...
Свря се под дивана да се крие...
Знам му вече всички мурафети;
скучен ми е – зъбките му зная...
Божке, няма ли да ми просветне –
с някой, по-... да си го пия... с чая...
Ех, живот ли е – да го опишеш...
То, бурлак да си – от зор ще “ухнеш...”
а разровиш ли го – ще мирише...
... ... ...
Хей, Глигоре – идвай!... Ще ми духнеш!...
Бой..Боев
03.09.2010
(ако някой не е разбрал - много съм И ядосан!...)