автор: NikolRus

Горице ле мила – до вчера зелена,
сега си почерняла – цяла изгорена,
въздишка от черни облаци лютиви
вместо ухания на цветенца диви.
Дървета вековни в агония се гърчат,
искри на талази в небесата хвърчат,
предсмъртно поклащат се клони и върхари,
как искат да избягат от пустите чукари,
от пламъци горещи, от огнения ад…
А… даваха прохлада на големия град.

Бягаха в паника животни и птички,
от огъня спасение търсиха самички
и падаха безсилни, обгорени и жалки
със сълзи на очи за своите малки.

Сърна обезумяла броди по чукари
и търси пътеките под дървета стари
там къде остави под сенките дебели
малките сърненца със петната бели.
Като нестинарка върви по жарава
и плаче горката, не спира продължава,
но вместо тях намира трупи овъглени
на животни мъртви – малки и големи.

Стара костенурка живяла сто години
във майката горица с дъхави къпини,
върви бавно, бавно, с обгоряла черупка
да намери нейде сред камъните дупка,
да найде прохлада и вечен покой,
от ужас да избяга и адския зной…

Птици във небето със писък зловещ,
кръжат уморени във въздуха горещ,
там долу оставили своите деца –
голи, без пера по крехките крилца.
И спускат се, избрали огнения ад
вместо да живеят в големия град
сред бетон и желязо, камък и асфалт,
и хора безумни със сърца от базалт.

Вятърът и той дойде от далеч,
от мъка завъртя се във невиждан смерч,
всмуквайки дървета, вода, листа и пръст.
Земята се разтресе и тя във земетръс…

Дървета, животни, цветя със души
литнаха в небето в безбройни искри,
прибра си ги Бог в райските градини
и ад ще изпраща на хората години.
Ще бродят уморени, ще дишат тежко, тежко,
ще молят Бог за дъжд, във лятото жежко,
но вместо роса и горски прохлад,
ще праща от небето камъни и град,
ще лютят зеници, ще плезят езици
от пушека черен на изгорели елици.
По баири трънливи всички ще се скитат,
за извори с водица един друг ще се питат,
ще подвиват крака в рани и оттоци
край сухи корита на реки и потоци.
Пустини ще станат полета, градини,
ще съхнат житата по сухи долини.
Ще изпрати още, Бог, болести и глад,
на хората безумни от големия град,
ще молят на колене с напукани уста,
да чуят птича песен, ромол на река,
на живо да покажат на внуци и дечица
изчезнали животни и зелена горица.

А слънцето отгоре ще пече и ще пари,
и откуп ще си взема за горските пожари…