автор: enitas

Събуди се във мен мечта,
протегна се и нежно ме целуна.
А аз опитвам се да я приспя,
Че нрава и е лек и буен.

И някак си променям се тогаз
На другиго започвам да приличам
Забравям всичко в този свят
И стига ми, че я обичам.

А мислите ми – волни птици
по нея чезнейки, политат.
В очите ми изгрява смях
И без да искам се увличам...

Събуди се във мен мечта,
По детски чиста и невинна.
Заспивай, нежно и мълвя
Пораснеш ли, ще те събудя.