Роди се в мен една мечта,
А аз опитвам се да я забравя,
Погребвам я, излиза си сама,
По детски чиста и невинна.
И търси ме, във мене влиза,
и пак загнездва се,
в душата ми се свива.
Сълзите ми в усмивка с лекота
Обръща, без да ме попита.
Но твърд съм аз, отново я полагам
Във мрака на студената забрава.
До оня миг, във който пак я зървам,
За да се отвори като рана стара.
Убийствена е таз спирала.
Убийствено поставяща въпроса,
Къде съм,
Кой съм,
И защо не мога
Със двама ни сега
да се преборя.
Че таз мечта се мъча да забравя,
погребвам я, а тя сама излиза,
И търси ме, в душата ми се свива,
сълзите ми с усмивка заменила...