автор: templier

Из Le Spleen de Paris (или Малки поеми в проза)

Най-сетне! Сам! Чува се единствено шумът от колелата на закъснелите и уморени файтони. За няколко часа ще царува, ако не покой, поне тишина. Най-сетне! Тиранията на човешките лица изчезна и вече не страдам от нищо, освен от самия себе си.
Най-сетне! Позволено ми е да потъна в прегръдките на тъмнината. Преди това двойно заключване на бравата. Струва ми се, че това завъртане на ключа ще увеличи самотата ми и ще укрепи барикадите, които в този момент ме разделят от света.
Ужасен живот! Ужасен град! Да направим равносметка за деня: видях се с някои писатели, един от които ме попита дали може да се стигне до Русия по суша / явно мислеше Русия за остров/; спорих яростно с директора на едно издание, който на всяко възражение отговаряше: „ Това е сдружение на честни хора”, което пък означава, че всички други вестници се правят от мерзавци; поздравих двадесетина човека, петнадесет от които не са ми познати; здрависах се със също толкова хора и то без да взема предпазни мерки да си купя ръкавици; за да убия времето се качих в един проливен дъжд при една курва, която ме бе помолила да й нарисувам костюм на ВЕНЕРА; ухажвах един директор на театър, който ме отпрати с думите: „ Най-добре ще направите, ако се обърнете към З…”; това е най-отегчителният, най-глупавият и най-известният от авторите ми; заедно с него бихте могли да постигнете нещо. Срещнете се, и после ще видим”; похвалих се / защо ли?/ с няколко грозни постъпки, които изобщо не бях направил, и подло се отрекох от други злодеяния, които извърших с радост, злонамерено самохвалство, престъпление срещу човешкото достойнство; отказах на приятел дребна услуга, и дадох писмена препоръка на пълен смешник; Уф, свърши ли най-накрая?
Недоволен от всички и недоволен от себе си, искам да намеря изкупление и самоуважение в тишината и самотата на нощта. O, вие души на тези, които съм обичал, души на тези, които съм възпявал, направете ме силен, подкрепете ме, отдалечете от мен лъжата и зловонните изпарения на покварения свят. А ти, Господи Боже мой, осени ме с благодат, за да създам няколко добри стиха, с които да докажа на самия себе си, че не съм жалка отрепка, че не стоя по-долу от тези, които презирам.

Оригиналът:
http://www.feelingsurfer.net/garp/poesie/Baudelaire.UneHeureDuMatin.html