автор: theheart_ofthefire

Отрязвайки косите и на слънцето
героите се смееха прегракнало,
септември припълзя и змиеустно
облиза послевкуса на пожарите.

Измисли си и тайната закуска,
защото страшно мразеше вечерите,
когато ветровете запрепускат
по ледните крила на закъснелите.

И търсеше сърцето си във нивите
с ръцете на поредния удавник,
но ставаше безщурчово и тихо
като сбогуване с последния приятел.

Накрая му остана само лозе
с предчувствие за вино и ракия,
и някак си във ъгъла на нощите
развързваше по няколко стихии.