Като две последни капки
върху есенно листо
съдбата ни събра случайно.
По него спускаме се бързо,
а пък то подсказва ми
че съм те виждал и преди.
Но толко бързо стигаме
до края на листото
и за уговорки няма време..
Гледаш ме.
Гледам те.
И се опитваме
да се запомним.
А докато падаме,
си мисля:
Дали ще се познаем
и в утрешния дъжд?
Blaze