автор: ASTERI

Бал завихрила Маркони, чак у Варна ей къдей.
*Шапки саму си служете, сладулет и макарони
на тумбак вий ши ядете.*

Викам: Кичо, ши вървя. Знаш, убичам макарони,
идин каскет ми намери, чи и ас да съм кокона.
На каскета ши завържим: две, три чушки и кратунки,
чепка грозди ши му турим, малку слама и гутово,
и за есенният бал, ши съм хубава и модна.
Гледа Кичу тъс убява и ни знам и ас защо,
му укоту пубилява и гу фана спзъм бесен,
и дуде са усвистя (знаш гу Кичу, ни е лесен)
са развика, чак гу фтреси и засъска кату смок:
Ши ти дам иднъ Маркони,
саму с шапки викаш, а? Ами фусти, панталони,
ами гащи, ами блузи, ам папуци, ам чурапи?!
И са почна ръсправия, и са дигна гюрултия,
и увяхнаха увошките и припаднаха кукошките,
пък жълтъците ф яйцата чак ду вечирта са смяха...

Ей тува е, и сига, ши ви моля криминално:
Тъс убява пуправете и ублеклоту дубавете,
за сладулет и макарони и аз ши дойда у Маркони.
Аку ни намеря шапка, или ут попа калимявка
ветия чимбер ши вържа, чи тук веки ни издържам.