автор: xer-t

“Car Je est un autre”
Arthur Rimbaud


Надрасна себе си...
И корените на липата пред дома изтръгна,
без болката да му отнеме нещо.
После, пътува през лица, градини
и много плод от болка...

Съзерцаваше
как се разлистват клоните на другите,
клеймото сложили му на дърво без корен.
Не се отчайваше.
Очаквал бе пътуването
да е с грапавия вкус на непознато биле,
да излекува умората от търсещите го ръце.
Които все надолу го натискаха,
в началото на пътя.

Най-сетне стигна края.
Приседна пак под тъжната липа,
родена сякаш безтегловна.
А сянката ù го облъхна с леко чувство.

Надрасна себе си отново.
Пак бе готов за път, защото пътя
досега разбра.
И пусна корени...