автор: doriana-doriana

За вещица ме обявиха –
лоза обвила мъжкия врат,
отвара за полова немощ,
щипка нежност против уроки.

Да съм умряла на кладата –
въглени да са ми очите,
пепел да ми е в устата,
мъжете им да оставя.

Ала питат ли ги – ония същите,
на чиито вратове лоза съм бивала,
които в тъмни нощи съм ги черпила
с отварата на езика и устните ми,

те как после ще умрат –
от болка, че го няма билето,
от срам, че са немощни с жените,
от гняв, че жените им не са способни вещици!