автор: Adi

Мисля за теб...
Докога ще го правя?
Уж заключих всички врати,
а забравих открехната онази най-вляво,
ключ секретен си има, но зад нея боли.
Чудя се как да затръшна вратата,
къде отиде моят инат?
Не ми беше трудно да размахвам словата,
а ми е трудно да си тръгна от теб.
Как сега да те пусна без да тръпнат ръцете,
от очакване са измръзнали даже...
И изтичат сезоните като пясък през пръстите,
а до лудост за тебе копнея.
Ще забравя...
забравям...
забравих те вече...
...всяка фибра е с мисъл за теб
и обети си давах щом осъмваха нощите,
и се молих...
след туй си прощавах.
Да изтръгна насилствено тази обич подкожна
с всеки такт ми отказва сърцето,
боледувам безмълвно и от теб се лекувам
…все неуспешно
Ще забравя...
забравям...
забравих те вече...
...сбогом, моя любов
Ще забравя...
забравям...
забравих те вече...
но... мисля за теб.