автор: ma_gi

Вкусът на устните ти е тъжен.
На горчиви глътки полепва по мене.
Ех, ако можеха да ме излъжат,
че съм заблуда, а не спасение!
Защото знам как се гори на клада,
не знам, обаче как се кове разпятие.
А ти си толкова безпощаден –
изпиваш всичките ми проклятия.
Какво ще правя във бяла роба
със чисти длани, с коса разресана?
Някъде има такава обич -
там серафими обичат вещици...