Определено – почна да ми писва!
Дали защото ми пищят ушите
или защото никой – не ме пита,
дали с хвалбите си не ме бастисва...
Какво съм пил?... С какво съм се отровил,
когато, от любовна мъка пея...
Дали не съм осакатен от Нея?
Защо не съм я удушил – заровил!?!
Когато всички сме различно луди
и всеки има своите заблуди,
защо все търсим други – да принудим
да вземат вярата ни... И се чудим,
защо я няма "нашата" промяна...
А любовта е вече – преиб... ... - все я няма!