автор: Wendy

Стари приятелю, знаеш ли колко
нощи очаквах да тропне вратата?
Помниш ли глътката пареща болка
или резливия вкус на тъгата?

Помниш ли залеза в топлата вечер
или звездите в небето бездънно?
После Луната как облак облече...
Помниш ли прага, на който се спънах?

Този праг, толкова дълго жадуван...
Прага, след който затворих вратата.
Прага, през който със теб се целунахме,
но не посмяхме да минем оттатък.

Скъпи приятелю, вече с години
старата порта очакващо зее...
Ала не мога през нея да мина.

Както и ти не се върна през нея...