автор: _katerina_

Децата бяха в градината,закачаха се ,боричкаха се,играеха като маймунките на покрива на къщата.Денят беше горещ и парещите лъчи на слънцето галеха голите им рамена и щипеха румените им бузки.
Радхи беше седнала на една пейка и за пореден път си припомняше погледа на английския капитан.Много истории се разказваха за Джон Ейвъри,носеше му се славата на женолюбец.
Но погледа му не можеше да я излъже,това не беше поглед на прелъстител.Това бе поглед,изпълнен с копнеж и топлина.Не знаеше на кое да вярва-на мълвата или на сърцето си.Но дори и то да не грешеше,една любов между нея и Джон ,беше невъзможна.
Красивата Махарани тръгна бавно по алеята между цветята и като че ли всички те се обръщаха след нея и правеха реверанс.Тя бе като разцъфнала водна лилия сред кристално езеро.Смарагдовите и очи грееха с един нов пламък,който беше запален от нежни бадемови искри.Стъпваше леко и като че морска сирена плуваше в цветното море.
На следващия ден получи малък подарък,като доброжелателя желаеше да остане анонимен.Обаче малчугана,който донесе пакетчето ,срещу кутия с лакомства,спомена,че го изпраща един английски офицер.В седефена кутийка имаше красива златна гривна.Махарани върна доставката с отговор,че не може да приема такива подаръци. Така измина около седмица.
Махараджа Анил отпътува по важни дела в Делхи.
Радхи се занимаваше с обичайните си задължения-децата и къщата,когато младата прислужница съобщи за неочакван гост.
-Махарани, Капитан Джон Ейвъри желае да Ви види.
-Покани го в салона Дамини.
-Да Госпожо- отвърна момичето и отиде да покани госта.
Когато Радхи влезе в стаята ,Капитана разглеждаше семейните портрети.
Тя се спря,загледа се в широките му мъжки рамена. Не беше много висок, но имаше стегнато атлетично тяло.Във въздуха се носеше аромата от неговия парфюм, с нотки на мускус и дива орхидея.Сърцето и препусна в галоп.
-Добър ден Капитан Ейвъри! -поздрави тя и англичанина се обърна.
-Намасте Махарани-поклони се той според индийските обичаи.
Лицето му бе като узряла праскова и при вида на чаровната индийка поруменя още повече.В очите му , като кокосови орехи , изгряха безброй звезди.
-На какво дължа честта на Вашето посещение Капитане?-попита Радхи.
-Махарани,сърцето ми е покорено от Вашата красота на разцъфнал жасмин.Вие сте перлата на дните ми и неземно създание в сънищата ми.Бих желал да ви посещавам когато е уместно и да Ви опозная по-добре.
-Капитан Ейвъри ,според нашите традиции семейството е свещено и се пази като зеницата на окото.Отлично познавате нравите на нашия народ и сам знаете,че това е невъзможно и никога няма да бъде.Така че бъдете така добър да не нарушавате мира в този дом, в противен случай ще бъда принудена да ви помоля повече да не ни посещавате -отсече младата господарка и напусна салона.Веднага след нея английския офицер си тръгна.
Радхи стоеше пребледняла като восъчно платно в стаята си ,цялата трепереше като в треска и като че се опитваше да осъзнае какво се беше случило току-що.
-Махарани, добре ли сте ?- в стаята влезе Дамини.
-Седнете тук,сега ще ви приготвя масала и ще се почуствате по-добре.
-Къде са децата?
-Играят при чичо Рашид.Не се тревожете.
Как да се успокои след това цунами,което заля душата и.Още отекваше в ушите и звънкия глас на Капитана.
Дамини и донесе чаша топъл чай и я остави да си почине.
Радхи отпи глътка и се обърна към статуите на Лакшми и Ганеш ,запали една дия и започна да се моли.
-Не ме наказвай Лакшми!Помогни ми Ганеш!Дайте ми сили да преодолея тази планина!Аз обичам съпруга и децата си, простете грешните ми мисли!
Защо трябва да се влюбва?! Тя е майка,съпруга, има безброй задължения.Една нова любов няма място в нейните мисли...
Две стихии се бореха в нея.Сърцето и вече беше пленено от Ейвъри,но разума не позволяваше и не отстъпваше.
Така стоя известно време,по лицето и се стичаха сълзи,като малки перли.
Събра сили и се върна към обичайните си задължения.
Наближаваше празника Дивали...



масала чай-приготвя се от черен чай,мляко и подправки(кардамон,карамфил,джинджифил);
дия-специална свещ,съпътства всеки молитвен ритуал и се пали пред боговете в знак на почит и отдаденост;