автор: hely

Моята сестричка,
щом уста отвори
и на бебешки започне
смешно да говори,

всички й се радват,
но разбират
двама -
само аз и мама.

Иска ли водичка,
иска ли играчка,
всичко изпълнявам,
за да няма плачка.

Майките ме хвалят:
- Виж това е син!
Васко ми се сърди:
- Ама си един!

Бягаш от игра
заради сестра.
А Татяна, то се вижда,
много ми завижда.

Да не е самичка,
дъщеричка,
вкъщи плаче
за сестричка.

Чудя се накрая
как да й призная -
заради сестрата
ми пламти главата.