Моята сестричка,
щом уста отвори
и на бебешки започне
смешно да говори,
всички й се радват,
но разбират
двама -
само аз и мама.
Иска ли водичка,
иска ли играчка,
всичко изпълнявам,
за да няма плачка.
Майките ме хвалят:
- Виж това е син!
Васко ми се сърди:
- Ама си един!
Бягаш от игра
заради сестра.
А Татяна, то се вижда,
много ми завижда.
Да не е самичка,
дъщеричка,
вкъщи плаче
за сестричка.
Чудя се накрая
как да й призная -
заради сестрата
ми пламти главата.