Аз пак дойдох. На прага на душата ти
стоя несмело.Като пред светиня.
И грешна.И виновна.И очакваща
да видя въглен в пепелта изстинала.
Пусни ме пак да вляза в твоя храм.
Ключът небрежно някога загубих.
Дошла съм не да взема,а да дам,
за да изкупя своите заблуди.
Прости,че малко късно те открих.
Сега не бих те заменила с нищо.
Дано милувката на моя стих
горчилката в душата ти пречисти.
А може би ужасно закъснях?
И на обрулено дръвче приличам....
Дори да е така.Поне разбрах
пред кой е трябвало да коленича.