автор: theheart_ofthefire

Посветено

Сезоните изтриха имената си
с последната сълза на първите
и от тогава аз съм черна като вятъра,
изтръгнал в полунощ съня на мъртвите.
И от тогава като тях и аз без име
надеждите кръщавам с имената на предатели,
а ти недай да ме поискваш, измисли ме
по-тежка от живота и изплаквай ме-
в една едничка нощ със мирис на олово,
изхвърлено, защото е ненужно
и не помисляй никога, че може да съм твоя,
помни ме като тъмна и студена, като чужда.
Сезоните изтриха имената си,
защото просто спрях да съществувам,
по- лесно ми е, но пък за проклятие
откакто ти дойде и все сънувам-
че някой им е върнал имената
и пръстите ми с твоите танцуват,
че някак си проглеждам за дъгата
и може би за пръв път съществувам