автор: desert_rose

на Александър

Дъщеря ти ще изплаче смъртта ми.
И сълза под крило ще си свие,
да я топли в онези мълчания –
между стъпки на мъртви и живи...

После свещ ще запали. По мръкнало
пак до теб ще приседне, трепереща.
Ще поплачете двамата в тъмното,
а на мен ще ухаят фенерите...

И тогава ще писнат прозорците,
ненамерили моите длани.
И във дим на тамян и цигари
ще удавите всяко дихание...

Ще посърнат липите пред къщи,
неразлистили голите клони...
Оглуша тишината. Но пръсна
във сърцето ти днес пепелта ми.