Когато отивах в отвъдното,
ти беше тръгнала след мене
заедно да се гърчим
в адовите врящи водоеми.
Моят стих не може да плати
жертвата с която ме завърна
пак към изгреви, морета и мечти,
но смея да ти кажа твърдо,
че ще разцъфти
и ще завърже
плод
посятото ни сред скалите зърно.
И пак ще сме си аз и ти.
Но в бъдното –
чрез дъщеря ни
и чрез нейния отрок.