автор: esennolisto

Лека и невидима вървях в съня си,
ухаеше трева попрегоряла,
листа постилаше, рисуваше ми в жълто пътя,
боса бях, дъха си чувах..
есента ми бе златисто- бяла.

Нежна шумолеше във гърдите ми,
вървях спокойна в хладните и длани.
Тихичко поспряла бе в косите ми..
не се събуждах, бях във свойто упование.

Невидима се къпех във листата и,
а тя ме водеше по златните пътеки.
Но сякаш не на сън-
душата ми във есенна премяна,
теб намери.

Не се събуждах, беше истина,
а ти ме галеше в ръцете си.
Есенно листо- до теб причистена,
в мойта сбъднала се, дълга есен.