Ако събера всички мисли за теб
ще се получи поема.
Такава шеметна, трепетна, от която
дъх не мога да си поема.
Ще запаля усмивки по всички луни
и те ще потрепват галещо.
Ще погаля с целувки, плачещите върби,
замълчали под слънцето парещо.
Във очите ще блеснат звездици-сапфири,
а ръцете ще парят от жажда.
От реката ще взема пробуждащи сили
и с любов в песента ще се раждам.