Жаждата удавяме в глътчица вода,
хапваме по малко,живеем по малко-
просто,ей така!
По малко се движим,по малко говорим,
смеем се по малко,малко ще поспорим.
Всичко си обличаме в дози,
баланса ни създават лекари и психолози.
Приятно ми е,аз съм антидозата,
въобще не ме интересува на специалистите прогнозата.
Не ви ща нито правилата,нито графика
или хармонията на душата.
Ще ми се просто,когато реша
да тичам боса по прашната земя,
без нечии табута да туширам;
да няма нормалност или правила,които не разбирам.
Как ми се иска,когато вече ме няма,
ден по-рано да съм изпила цялата кана.
За утре нищо да не си оставя,
само изгрева и плахата надежда за безкрая.
НГ